Out of the box~

Остават броени дни до тазгодишното издание на един от най-престижните, уникални и единствени рекламни фестивали в България. Докато светът тръпне в очакване да научи победителите, ние разгледахме категориите и открихме, че за пореден път липсват някои от традиционно най-силните канали на комуникация у нас.

За да поправим тази несправедливост, ви представяме нашите фаворити в три алтернативни категории.

Автор: неизвестен
Клиент: ресторант (!) в центъра на София

Автор: неизвестен
Клиент: Еко комплекс “Флора”

Присъжда се на фирма “Терминатор” за приноса ѝ в развитието на българския афиш.

За да не остават попаденията на българската комуникационна наука ненаградени, моля, изпращайте своите заявки на мейла ми.

Това видео made my day, че и седмицата направо:

Дело е на Saatchi & Saatchi Johannesburg за Glass and a Half Full Productions на Cadbury.

Спешно при това!

Вико изнемогва, има отчаяна нужда от съекипник, който да удари едно-две рамена по текущи, предстоящи и въобще всякакви наши проекти. Ела при нас, добри ми предпечат специалисте, много ще те обичаме и уважаваме, ще ни харесаш, обещаваме!

Хората затварят офисите през лятото, а ние и в събота се трудим неуморно… Всъщност уморно, разбира се, но пък весело. При това не само защото петъкът бе закачлив, а и заради честития рожден ден на усмихнатата Елени

Зелената чанта и джуфката-аксесоар към нея зарадваха много Елени! Всеки получи прегръдка и целувка от развълнуваната рожденичка, а хубавите пожелания се сипеха ли, сипеха.

Надявам се, че сме успели да заредим с положителни емоции Елени, която се беше скрила в Ideas Room уж на тайно място, за да мисли една от своите задачки. Но скриването не й се получи

Честито още веднъж, мила!

Петък следобед. Лудница. Офисът е истерясал от работа. Телефонът ми звъни. Вдигам. Отсреща се чува:

- Пътни строежи Стара Загора. Слушам Ви?

- ?!?!?!?!

Това беше преди десет години. Имах (и все още ги имам) няколко любими приятели зевзеци, чието занимание в петъчните следобеди беше да ми звънят (вероятно не само на мен), започвайки разговора с култови реплики като:

- Панчарево, лодките. Кажете?

или

- Байконур. Дежурният слуша?

Първите няколко пъти им мълчах от засада, основно защото не успявах да разбера какво става (малка, глупава). На вторите “пътни строежи” вече се включвах с адекватни реплики за дупките, нуждаещи се от запълване, което (сега си давам сметка) е изпълвало събеседниците ми с див ентусиазъм (споменах за малка и глупава, нали?). Като поотраснах започнах аз да им звъня, петъчно, със:

- Катедра “Фламандска фонетика”. С какво да Ви помогна?

Щастливо бях забравила тези сценки… докато днес, петъчно, не открих, че в офиса си имаме скрити таланти в жанра. В приложеното доказателство се вижда брилянтната размяна на реплики между клиентския и творческия отдел.

Happy Friday, everyone